сряда, 10 ноември 2010 г.

автопамфлет в няколко части

в напъпилото есенно дихание
усещам полъха на златен дъжд
сред облаци, унесени в нестихващо ридание
аз търся семето на истинския мъж


* * * * * *


неусещаща стопяващия се сняг, поглеждам към сляпото слънце,
което се смее на глупостта ми, че раздадох всичките си
жетони за блъскащи се колички
а
аз се чукам в стената

1 коментар:

  1. харесва ми
    и бонбонките изглеждат вкусни
    блудното безсъзнание почва да слива нещата в едно цяло ;-)

    в напъпилото есенно дихание
    което се смее на глупостта ми, че раздадох всичките си * * * * * *
    аз се чукам в стената
    неусещаща стопяващия се сняг, поглеждам към сляпото слънце
    а
    сред облаци, унесени в нестихващо ридание
    жетони за блъскащи се колички
    аз търся семето на истинския мъж

    ай честит блог :-)

    ОтговорИзтриване