петък, 17 април 2015 г.

Ало, Мадона, дай микрофона!

Скъпи мои многобройни и нетърпеливи предимно фенки, днес присъствате на рядко и ексклузивно събитие, което е инспирирано от факта, че в това столетие цели осем пъти Слънцето, Земята и Луната ще се подредят в една линия. Тази природна причудливост ме подтикна да споделя с Вас как ние - блудница в лудница и Доктор Психо - се забавляваме, когато имаме тази възможност...знаете, че песента, както и нейната изпълнителка, са много специални за нас, затова ви поздравяваме по случай ненастъпващата пролет. 


video

сряда, 11 февруари 2015 г.

Животът ми е попфолк, вдъхновен от френски шансон

Изненада! След дългомесечна, почти дългогодишна, пауза, блудницата се завръща - по-зряла, по-мъдра и по-смирена...хаха, опазил ни ББ!

Та сега, мили мои (да, и вие странни читатели от Украйна), се чувствам длъжна да ви споделя една история от близкото минало. Всяка прилика с реални лица е доста целенасочена, но не и задължителна.

*********************************************************************************

Човек и добре да живее, идва един момент, в който му идват гости от чужбина, съвсем с не безкористни цели, разбира се. Ако някой си мисли, че спокойния и лишен от сътресения живот е издигнат на пиедестал в съзнанието на блудницата (както самата тя заблудено твърди), ще се окаже дълбоко объркан, неправ и изобщо в грешна плоскост на събитията. Беше време, когато всички необходими адреналиновдигащи събития, успяваха да се набавят само с консумацията на вредни субстанции от рода на алкохола и наркотиците, но с приближаването на кризата на средната възраст, физическите способности започнаха да са в обратнопропорционална зависимост на интелекта (още едно заблудено твърдение, което предстои да бъде оборено).

И така, в търсене на събития, които да нарушат досадния, спокоен и емоционално стабилен живот, вечно пасивно търсещата блудница, по неведоми, почти мистично-окултни пътища на интернет пространството и смартфонирането, в дена на Луната в дракон, по-скоро дори в тази нощ, започна авантюра с чужденка. За да не дискриминираме различните чужбински представители, ще кажа само, че е представителка на класически смесен произход, характерен за повечето жители на бившите съветско повлияни републики, през които тече тихия бял Дунав.

Тук  е време блудницата да сподели няколко наблюдения, които скоро ще забрави в реалния живот, но се надява поне да останат в аналите на личното й творчество и периодично да се подсеща какво да не прави. А ИМЕННО: Не е полезно да каниш в леглото си непозната чужденка, коята, макар и да пише добре и да изглежда строго секси до един момент, в следващия се оказва прекалено говореща, хранеща се по особен (тук нека се разбира неприятен за пишещата) начин и също така издаваща силни феромонни телесни миризми.

Но всъщност тази история не е нито за блудницата, нито за иноземката, а за един субект, който ще се появи малко по-късно.

Тук идва въпросът - как три момичета, сред които чужденка, стигат от София до известния със стомашно-орално-анални приключения къмпинг Градина. А отговорът е: първа кола - 5 възрастни плюс дете, стърчащи кабели и радиатор (или парно), което не работи и целият катун изминава позорните само около 30 километра , когато почти като Сапаревобанския гейзер, радиаторът изригва, докарвайки до възторг всички пътници. Всички знаем, че за три момичета, особено подпийнали, не е никак трудно да спрат кола на магистралата. Тук именно идва белият голф двойка със симпатичен синеок шофьор, попрехвърлил 40те (тук в лирично отклонение трябва да отбележим, че блуднцата има особено плодотворни неинтимни отношения с чичковци, ако са и по-ниски, по-добре), багажник, от който като камбанен звън на Александър Невски се носи подрънкването на поне три каси с буркани, но не бива да пренебрегваме и пушката, нежно положена на задната седалка. Съвсем неочаквано обаче, вместо да бъдем запознати с последните тенденции в бурканозатварянето и зарзавата, ние научаваме изключително мила и разчувстваща любовна история, която идва дюшеш в особения емоционален момент. Шофьорът ни е професионалист - ватман с дългогодишен стаж, който се грижи за превозването на хората през нелицеприятни столични събърбии. След един неуспешен брак (но успешно дете), в който бившата вече съпруга се отдала на плътска консумация на страстите си с повече от половината транспортно общежитие, нашият синеок шофьор се отдал на самотност и работохолизъм, т.е. правел два курса за времето на един. В една такава трудова нощ, в края на курса, когато отрудените жители на панелната мечта се прибирали полутрезви в личните си панелни покои, синеокият ни благодетел се отбил до местния притегателен център - дюнерджийницата - за два бързи дюнера - дали били пилешки или телешки - историята мълчи. В този момент дамата на сърцето му била взела шест дюнера, за да нахрани гладните си братчета и сестричета, съквартиранти, колеги или каквото ви дойде на ум. Тогава дюнерджията, явно ръководен от висши сили, се провикнал "Ей, момиче, дай два дюнера на човека, а той ще те повози някой път в трамвая". Историята щеше да бъде кратка, ако в подходящия момент не се беше намесил решаващият пръст на съдбата, който в този изолиран случай не се е оказал среден такъв. В една също толкова съдбовна нощ както тази с дюнерите, или пък онази, в която осъществих контакт с чужденката, момичето с шестте дюнера се качило на трамвая, ватманиран от синеокия ни шофьор, някъде около централната софийска минерална баня. Това не би било толкова съдбовно, ако в същия момент не се били качили и играещите своята роля във Вселената контрольори, а момичето нямало билет или карта (защото тя не била студентка, а просто търсеща щастието си в столицата жителка на някой областен центърот рода на Червен бряг). След като съвсем очаквано и джентълменски ватманът-любител на дюнери я поканил при него да си поговорят,а и да я спаси от диаболичните съдбовни контрольори, той и поискал и телефона, защото разговорът си вървял съвсем гладко и предразполагащо към развиване на отношенията. НО тогава съвсем по паченски, момичето казало "ми не" (да не се чете като "минет") и си слязло до езерото в Дружба. Ватманът приел тежката съдба на отхвърлен и продължил да върти геврека, което в неговия случай е по-скоро въртене на ръчката, докато не се случило една вечер той отново да прегладнее от целодневния стрес и да спре отново на вече познатите дюнери. Най-неочаквано там освен дюнери, той получил и още нещо, а именно листче с телефонен номер и три мазни петна от сос за дюнери. Иска им се да мога да кажа, че листчето е било розово и ароматно, изписано с калиграфски почерк, но всъщност по-важното в случая е, че тези събития са се развили в далечното минало преди 7-8 години, а към днешна дата нашите герои са женени и имат малък палавник, който да наследи страстта към дюнерите и романтиката. Тук наближаваме бензиностанцията, където трябва да бъдем оставени, за да може предишният шофьор да ни вземе с втората си неработеща кола,  но на самата бензиностанция успяваме да се запознаем с друг, не по-малко интересен персонаж, който живее в малък 20-милинонен град в Китай и има хотел в Слънчака и ми обяснява колко красива е Луната. Ако тази история не беше продължила така, както продължи, може би нямаше да е толкова интересна, но уличаването в дискриминация на един от най-популярните барове по нашето Черноморие, ожесточения спор с банда латентни гейове, маскирани като охранители на последния, както и осъзнаването на непоносимостта ми към чужденки, заслужват да ви споделя всички тези така интересни житейски подробности. Явно ще следва нещо за фалоцентричнта система и нейното автоотричане, но за това, кой знае кога.

петък, 7 юни 2013 г.

Pussypiss

Блудницата отново пътува и макар и да има леки половингодишни паузи между описателното творчество, то това ни най-малко не би трябвало да означава, че тя бездейства. Напротив, както всички знаем, тя е изключително дейна и в нетворческите си промеждутъци се занимава с благотворителност в Африка, където гушка и се снима с малки дечица. Както е ясно, тези снимки няма да бъдат публикувани тук, а ще ви занимавам с много по-прозаични неща като обществен транспорт, курорти, кулинария, спорт, изкуство и маааалко порнография.

Ще започна от там, че да се превозва велосипед в обществения транспорт, и то на дълги разстояния, не е никак лека задача. На къси разстояния, след преговори и наддаване, молби и заголване на плът, човек (ако е жена) може и да успее да приласкае някой предприемчив шофьор на автобус да превози колелото до някъде, но за по-дългите разстояния са нужни дни проучване и преговори, дори и чрез конферентни връзки в скайп с всички шофьори по необходимата дестинация.

В един от случаите, след като бяхме приласкани от мургав служител на посредническа фирма, който първо ни заговори на английски  "транспортейшън, мадам?", а после ласкаво мина на обичайното безполово обръщение „Душата”, се сдобихме с поименни билети до китния град Монтана, скрепени с обещанието, че има място и за колелата. Да, ама не! 5 минути преди обявения час за заминаване на автобуса още водим разгорещени преговори:
-          Ама изрично питахме при закупуването на билети, казаха, че има място за велосипеди.
-          Няма такова нещо! – отсича шофьорът, от чиято уста виси цигара както на Вълка от „Ну, Погоди!”… -
-          Ама..
-          Изчакай, бе, момче!
-          Аз не съм момче, ама няма значение…
Той се захилва тъпо с нотка на снизхождение:
-          Ако се мине през каса, таксата за колелото е колкото за един билет – заявява важно шофьорът.
-          Ъъъ, къде го пише тва?
-          … тъй че ще ви излезе по-евтино да почерпите – отминава въпроса с намигване…
Една 10-ка свърши работа и малко по-късно помагаме на шофьора с разпределянето на саковете на отрудените хорица, пълни с буркани, за да има място за колелата. Лудницата е пълна, всички пътници се суетят, задават въпроси, оплакват се от нещо или искат нещо. Върхът беше една женица, която попита може ли да пътува и кученцето й…
Предпочитаният вариант - БДЖ - разполага с друга уловка, макар и да има съвсем евтина и легитимна форма за превозване на двуколесния ни приятел (не, това не е кон). Повечето влакове не разполагат с товарен вагон, наречен натъртено ФУРГОН и колелата се връзват в крайна дестинация на композицията, която обаче (поради културно-историческата ни национална натовареност) обикновено е заета с много по-важните за цялото ни общество зарзавати, буркани или дребен хвъркат добитък в кашон. Колелото нито храни, нито изкарва пари, а и физическото удоволствие, което доставя, е съмнително, тъй че е най-добре да се превозва в някоя неработеща тоалетна, а още по-добре е да е работеща, за да има поне някакво леко морално отмъщение.
- Ами аз дье ша пИкам ся? – тук пита възмутен гражданин на преклонна възраст, чиято простата очевидно доста често алармира, придружавайки думите си с недвусмислен жест, все едно органът, посредством който уринира, е вече извън дочения му панталон с неопределен цвят.
             ся дйе шъ пикам?!?!?

И така, окрилени от цивилизованата възможност да бъдем превозени в специализирана композиция с ФУРГОН на прекрасен нощен влак до Черноморието, и то през седмицата (когато се очаква да е празен), бодро отиваме на гарата в почти ураганен вятър и само едно леко трепване ни нашепва, че може да е по-разумно да се изгъзарим с първа класа (като казвам изгъзарим, имам предвид, че аз наистина се надявах да има някакви нагъзвания поне). Тези светли мечти бавно-бавно угасват с напредването по перона и върволицата от хора, които изпълват тялото на нашия транспорт. Чудя се кое е по-малкото зло: пияни подрастващи, семейство с поне две пищящи деца... и тогава зървам купето, което безпогрешния ми инстинкт нашепва, че е нашто - кротки беловласи старци, разплули се удобно в седалките. Това е при поглед отвън. След като установявам, че съвсем в унисон с демокрацията, из ЦЖПГ (централна жепе гара) няма други ядки освен обикновен фъстък и необикновен фъстък (с изтекъл срок и намален с 20%) - казвам в унисон с демокрацията, тъй като явно мнозинството търси това, а аз определено се съобразявам с мнозинството - се озовавам на прага на купето, което ще бъде мой будоар през предстоящата нощ. Тогава се сблъсквам с второто си видение...симпатичните старци определено са от силно разпознаваемия регион СЗ (известен като северозападнал). Какво е отличителното при тях? Носители са на една специфична миризма, смесица от дългогодишен житейски опит, чифтокопитна стока, пърхот и джибри (при по-голям късмет и малко чесън), както и застояла, използвана многократно мазнина а.к.а. спържа (произнася се спржъ); дрехите са поне на няколко ката, завършващи с домашно елече, за предпочитане в тъмно зелено/червено. И не на последно място, от тях скача една нищожна бълхичка, която ни прави компания през следващите няколко дни. За цялото 9,21 часово пътуване по-добре да замълча и само да щрихирам въпросът, който ме гложди - какво, по дяволите, правят цигански фамилии в 2 през нощта с всичките си от половингодишни до 10 годишни деца във влака и толкова ли им е важно да пътуват между Чирпан и Тулово точно по това време? Иначе пътуването си минава в напевно похъркване, потропване, повикване (няма гъзарене) и само една леличка с вид на гимназиална учителка по френска литература минава, за да пита кой точно, поименно и с егн, седи на всяко свободно място.

Но хайде стига с транспорта, все пак стигаме до Бургас, морето и неговите слънчеви хора. А те наистина са много слънчеви...или на силни медикаменти. Ако не знаете каква е причината за ниския демографски ръст и множеството ялови жени...отидете в Бургас, разходете се из морската градина и дебнете за дама на уважителна възраст, която ще ви заговори небрежно на обща тема. Следват въпроси дали учите медицина...или поне биология, поне на училище дали сте ходили...и БАААМ: "Много жени има с кучета из градината. Затова са ялови и се налага толкова инвитро. Те спят с кучетата си...сексуално..." край на цитата. Определено силно се впечатлих от тази новаторска теория. Зачудих се как точно спят сексуално с кучетата си, само с мъжките ли, кой кого, дет се вика...коя порода е с най-високо либидо, ако спиш с женско куче сексуално то пак ли води до яловост, а спането с котенца?!?!? но мъдрата старица беше изчезнала като видение от дълбокомислена притча....

Българското Черноморие в началото на сезона е много подходящо за декор на постапокалиптичен техно екшън или нещо от сорта. Вместо очаквания плисък на вълни, крякания на чайки и песнопения на девствени весталки, ние можем да се насладим на познатия флекс, ъглошлайф, подвиквания на екзотични езици, трясък от тежкотоварни машини, както и типичния за местния въздух наситен прашец във въздуха, който създава така желаната омая и желание за полягване в несвяст. Предполагам, че всичко това е търсен маркетингов трик, който да накара гостите на курортите да се чувстват като у дома си и да могат спокойно да заспиват под звуците на флекса, вместо да се въртят неспокойно от нетипичните чужди за ухото звуци.

секси залив
След като мога да кажа, че имам дълъг и богат опит в търсенето на квартири/хотели и изобщо места за спане, стигнах до едно много важно заключение. А именно - леглодавателите са два типа: едните казват леко потресено "Ама вие сте две момичета, а ние сме ви приготвили спалня, сега ще оправим стая с две легла!!" и следват обяснения и увещания как няма проблем, как предпочитаме спалня, как иначе блудницата отново ще спи в дупката между двете легла...Другите, които аз предпочитам, са типа "Аааа, вие сте две момичета, няма проблем, че сме ви приготвили спалня". Има и едно изключение, което, лично мен ме потресе и ми беше все едно дали е спалня, легло или балдахинен будоар - жената, която след обаждане в 5:30, каза "Ох, току що ми заеха стаята, но към 8 ще я освободят, значи, елате към 8:30". След първоначалната погнуса, съзрях в тази оферта възможност за забременяване от неизвестен извършител, но както обикновено, предприемчивият ми дух не се прояви.
Друга особеност на факта, че имам дълъг и богат опит е, че където и да отида от някъде изниква някой човек, когото аз не познавам, но той с палава усмивка ме поздравява ПОИМЕННО (тъй да се каже вика "ооо, блуднице, как си?"). Е, ще отдам този факт на годините между 20 и 26, които са нещо като черна дупка за моето съзнание, но поне успокояващо ми действа, че явно хората ме помнят с добро, лошото е, че подозирам защо!

Стигаме и до кулинарната част, която е една особено важна част (имайки предвид, че за 5 дни качих 5 кила). Тук трябва да предупредя, че блудницата има много добър нюх за заведения, както и широки познания за тях, но освен това силен коз й е животината, която надушва качествените кръчми от километри. Тъй че е много трудно да опиша кофти кръчма, но може и да се понапъна. Ето, веднага ми изниква в съзнанието нещото като бистро, разположено край Ропотамо, където цената на бирата доближаваше голямо уиски в столичен бар, а кухнята беше толкова подозрителна, че тъй и не се престраших да напъхам нещо в нежната си паст. Плюс на заведението е подтикващата към палави фантазии мургава сервитьорка, която обаче едва ли ще доживее някой да й остави бакшиш. Иначе класически добрите заведения, които не са изчерпателно изброени, но поне бяха работещи в късния май и посетени от блуждаещата блудница са "Онова дървеното над Харманите в Созопол, където Джуниър веднъж яде маринован микс от горски гъби и оживя"; Рибарската среща на пристанището в Царево, където обаче рибената чорба не може да се мери с Хаджидимитровската при Бети и "Онова в Приморско, където правят нечовешки патладжани с доматен сос, но името му е странно като Ламбертино или нещо такова".

Също така, ако скоро прочетете негативна статия, написана от чужденец, оплакващ се от голотията по нашето море, да знаете, че аз нямам нищо общо. Няколко застаряващи чужденци бяха огрени от срамотиите ни по пустите плажове, но те не изглеждаха притеснени от това, а напротив, после дори трябваше да въртим педалите с всички сили. 
И така, в шеги и закачки, отминаха няколкото почивни дни и предстоеше познатата влакова одисея, която и този път не бе по-малко вдъхновяваща творческото ми съзнание. Може би фактът, че се понаковахме като руски тийнейджъри спомогна малко за френетичните събития около отпътуването. Мисля, че няколкото бутилки вино, няколкото джина и малкото мента нямаха нищо общо с това, че на жената, която презаверяваше БДЖ билетите, това й отне 15 минути, което инфарктно ни доближи до тръгването на влака (да не споменавам, че за количеството билети сигурно е била изсечена една средно голяма горичка). Е, станахме си близки с подозрителната леличка във ФУРГОНА, притичвахме между вагоните, поради неработещи междувагонни врати, гледахме лошо циганските фамилии, които ОТНОВО имаха много важна работа с децата си в 2 часа през нощта. И тъй.

"грейсхол", позната още като дупка на удоволствието, на бургаския плаж

За по-ефектен финал ще споделя няколко важни факта – хубаво е да карам из Пловдив в 3:30 през нощта, а след това да ям ягоди с бяло вино с дама(та на блудните ми сънища), секси изгоряла на няколко вида потник и тениска, клин (с бандаж), но затова пък каменни мускули. И мъдрост: любете се през деня, защото нощем сънят ни спохожда.

събота, 29 декември 2012 г.

Кулинарен завършек Дионисий-Карлово

Искаме-не искаме, с любов или не, все някога идва времето и ние да свършим, а с годината това се случва...веднъж годишно (милата тя). За разлика от Светът, който все пак не успя да свърши, въпреки добрите прогнози за това, годината е към своя финален спринт. С присъщото ми нетърпение за толкова свършеци, аз също посвърших няколко неща, сред които посещение на китно българско градче в полите на Балкана с присъщите му кръчми. Да обяснявам за времето, птичките и пчеличките или невероятните природни забележителности ТАМ, ще бъде забавно, но ме мързи, затова ще премина направо към кръчмата, която бих искала да ви представя днес. Това е непретенциозното за такъв героичен град като Карлово ресторантче Дионисий, за което единственото ориентировъчно нещо, което бих могла да кажа е, че се намира в старата част на града, диаметрално противоположно на синята църква и единствената светеща по тъмно табела на траурната агенция. В обикновения възрожденски двор се е събрала съвкупност от множество маси, които предоставят места за повече от 50 човека в помещение съвсем подходящо, както за интимна вечеря, така и за големи ведомствени банкети. Казвам всичко това неслучайно, тъй като самата аз бях на интимна вечеря, докато около тази интимна вечеря се вихреше ведомствен банкет на някой завод с изключително мъжко присъствие (по избор-Автомоторемонти, КЦМ, Миньорски тунели ООД, или каквото още ви хрумне). Първите добри думи ще дойдат за посрещането, или така известната сред столичните селяни професия "салонен мениджър"...е, там баш собственикът ни посрещна и с бърза и логическа мисъл успя да прецени, че бихме изпили водка, колкото трима работници, затова бързо ни беше вкарана една маса-не отзад, нито отпред, а в самото заведение, така, че да сме в центъра на събитията и да красим салона с неувяхващата си красота, като същевременно сме достатъчно близко до кухнята и тоалетната. След разгръщане на менюто, се забелязва, че то е издържано в класически соц-балкантурист стил без ненужни излишества, но с всичко необходимо. Оглеждайки по съседните маси, както прави всеки уважаващ себе си сънародник, забелязахме, че кебапчетата са дълги и дебели, безалкохолните-студени, а спиртните напитки се леят като из ведро. Ние все пак бяхме оставили цяла бутилка Смирнофф в хотелската стая, затова решихме да разнообразим с най-сигурното за региона питие, а именно-Савой (1.20 за 50мл). В менюто, освен класическите език в масло; шкембе с кашкавал, облизано от език; копито в глава в шкембе и т.н., се забелязваха и същите, но в доматен сок, признавам си, че силно ме привличаха, но много ми се искаше да ги пробвам, а не можех (на цени между 2 и 4.50лв). Насочихме се към салатите, избухвайки с една от най-големите-жътварска (600гр. за 4лв), като към нея прибавихме пресен чернокоп (надявам се да му е сезона, защото имаше наистина много пресен вкус), както и НАЙ-ДОБРАТА ПЪРЛЕНКА ЕВЪР. Искам да поясня, че контингентЪТ също е приятен, защото след недискретно осмукване на пръст с моята компания, чухме само един път кодовата дума "лесбийки", след това никой не искаше да ни гледа, нито бяхме питани кой е мъжЪТ, а още по-малко групово изнасилени от местни работници (надявам се, че усещате разочарованието). Да завършим със сумата на сметката, която беше около 22 лева-по сглобени общи спомени, но очарованието от местната флора и фауна, както и професионалното сервитьорско обслужване са силно завидни за почти всички столични заведения. Препоръчвам ценообразувателен и обслужващ курс в ресторант Дионисий за всички, желаещи да обслужват доволни клиенти!

петък, 9 ноември 2012 г.

Безценните съвети на Доктор (вдъхновени от Космо)

бонжур, мои верни пациенти/клиенти/любовници! днес ще засегна една много болезнена сред лесбо-кликата ни тема, но затова пък ще бъда кратка и съдържателна. забелязали ли сте вирусът на хетеросексуалността, който броди сред щастливите лесбо-двойки...да, и аз! разбирам, че това е драма за всички участници в сексуалното фиаско, така че ще ви дам няколко съвета как да кажете по-безболезнено на приятелката си, че сте хетеро.

1. Поканете мъж в леглото ви (с цел секс) и докато тя очаква, че ще правите тройка, вие просто бъдете само с него без да й обръщате никакво сексуално внимание. Ако не е много досетлива, я помолете да отиде в кухнята да ви направи ободряващи коктейли "за след това".
2. Пращайте й постоянно снимки на голи секси мъже и я питайте настойчиво дали не й се струват страхотни, обяснявайки й какво бихте им причинили, ако ви попаднат в ръчичките. Надявам се да не сте попаднали на непоправима оптимистка, която да сметне, че имате страхотно чувство за хумор, несхващайки намека.
3. Купувайте изключително храни с фалическа форма като задължително не ги нарязвате/настъргвате, а примижвайки от удоволствие, ги облизвате/осмуквате! 
4. Обяснете й, че сякаш от известно време нещо във връзката ви не достига...и това е един фалос...нейният!
5. Поканете любовника си-мъж да живее с вас, но на нея кажете, че това ви е пръв братовчед от село, а във вашето село е прието да правиш секс с първите си братовчеди...всеки ден!

Разбира се остава и досадната и съвсем незабавна опция просто да се разплачете и да й кажете, че сте хетеро и това не зависи от вас, но е много по-забавно да кажете, че отивате да се грижите за болната крава на баба си и не искате да я мъчите с толкова досадни занимания, като междувременно сте на едномесечна ваканция с младия си или стар любовник в скъп курорт (съветвам ви да не качвате снимки във фейсбук, защото лесно ще ви разкрият, а ако това се случи, просто кажете, че кравата на баба ви много прилича на мъж, а вие сте по бански, защото е било голяма жега-сещате се глобално затопляне...).

Това е от мен, успех!

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Постмодернистична-неоърбън-класик стайл кръчма "Маршала"

Здравейте отново, мои верни читатели и неверни любовници!
Както би трябвало да е ясно за всеки що-годе съзнателно четящ този блог, блудницата е лесбийка (лоша лесбийка, но това е тема на друг разговор). Като всяка себеуважаваща се лесбийка, тя започна да снима, да пише, да чете много литература, да се интересува от арт, дори си направи този блог, за да е в крак с лесбо модата, но реалността е толкова динамична, че е трудно хем да имаш приличен полов живот, хем да поддържаш актуален блог, който да следва всички модни тенденции на кликата. Но ето, стана студено и не, че се лиших от приличието в половия си живот, ами ме домързя да работя, тъй като при по-ниски температури кръвообращението ми се забавя и получавам пристъпи на безсъзнателност. 
След обстойно извършен мониторинг на цялото интернет пространство, установих, че най-фешън е да се пише за заведения и нашия опит с тях. Пфу, потривам морно чело, добре, че това е тема, в която съм добра и ще мога да пиша поне по статия на седмица, а ако някое заведение се навие да ми плаща за подкупно доброто мнение, може и по-често. 
Първото заведение, с което искам да ви запозная и да представя на вашето внимание, за съжаление вече е несъществуващо, но това изигра съществена роля в избора ми, тъй като е силно метафорично възхваляването на нещо несъществуващо, което е явна препратка към невъзможната любов, която ние идеализираме.
И да се върна на заведението, наречено по неясни за мен причини "Маршала". Ако вземете рейс 309 и се насочите към Калотина, само на около 52 километра преди границата, в китен квартал, наречен Люлин 3, на пресечката между полето на булевард Сливница (познат още като Европа) и улица 332, вие ще откриете типичната къща в люлински стил, която е приютила  в своята утроба уютното кръчме "Маршала". (Моля всичко да се чете в минало време). Посреща ни непретенциозна атмосфера, а ако не сте си направили резервация и собственикът/готвач/сервитьор не знае, че ще има посещение, може да заварите и някой канал за възрастни, който като комплимент от заведението няма да ви бъде включен в сметката. За по-чувствителните към странни миризми, заведението е оборудвано с иновативна дограма, която позволява двустранно проветрение и достъп на чист въздух без разни нездравословни климатици. 
Персоналът е приветлив и винаги готов да услужи на прегладнелия гост. 
Менюто, в съвсем изискан стил, е кратко, но ясно. Заведението предлага изпитани рецепти като боб яхния, боб чорба, боб яхния с кюфте/кебапче, кюфте/кебапче без боб, но с гарнитура, а за ценителите-шницел. Малък проблем са прекалено големите поръчки "за вкъщи" от околните строежи, които често оставят клиентите в заведението без сгряваща яхнийка, но понякога работниците идват да обядват на място, което пък води до неповторим колорит на обстановката, но и свършване на всякакъв вид ракия (сещате се, не може хем яхнията в стомаха, хем ракията в гърлото). Салатите, разбира се, също присъстват в менюто. Специално внимание може да отделим на винения лист, който е хитро съобразен с локацията и кварталната конюнктура. Присъстват вина от близки дискаунтъри, главно такива за готвене, или на промоция, като понякога може да улучите и атрактивна картонена кутия. Цените се движат между 50 стотинки и левче за чаша (специално позитивно внимание обръщаме на това, че чашата е водна), а ако се престрашите и вземете цяла бутилка/кутия, може да ви излезе и под 3 лева. Също така приятно впечатление правят отлежалите на бара напитки като Чочосан реколта 92ра и Мента "Ахелой", прекрасни диджестиви, завършващи един обилен обяд, които персоналът ще ви поднесе с 30% процента намаление, ако покажете билетчето си от рейса (но само ако е продупчено). Ценовият диапазон на това класическо заведение е между 7.80 и 11.20 за основно, салата и вино за двама, а ако включите бакшишът, който е нещо нередно за люлинските ареали, цената може да се закъгли на 8-12 лева. 
От тук нататък аз мога да ви пожелая само успех и ако заведението работеше, бих препоръчала туршийка, боб и голяма ракийка за топлина в душата, както и много любов, разбира се!

вторник, 23 октомври 2012 г.

Хейт история, изглеждаща като любовна такава

Тази леко хладна, но затова пък изключително задушевна и романтична вечер, искам да ви разкажа една история за любовтА, животтА, а може би и още нещо. Значи, имало едно време едно момиче, всъщност е имало и повече момичета, но ще ви разкажа за едно от тях, по-скоро за две. Та тези две момичета, съвсем небиблейски, били, тъй да се каже, в леко интимно сексуални отношения, които се изразявали в спорадични вагинални прониквания, прикрити под/зад лоното на любовта. За това дали любовтТА им е била споделена, не ми се разказва, тъй като споделените любови са изключително досадни, освен ако някой не умре, а другият не страда и не направи поне половин дузина хора нещастни, но все още сме в частта за любовтта, тъй че няма да се отплесвам. Тези две момичета много обикаляли своя град и пийвали тук-там с различни хора, предимно мъже, които пред надеждата да наблюдават неестествените им отношения, щедро ги черпели. Момичетата пиели, не плащали, после си тръгвали, след това се карали коя кого е пипала и кой я е пипал, после плачели, после едната или другата искала да се самоубие, или поне самонарани (защото това е много романтично), а накрая се въвличали в содомизъм. В дългите топли или студени вечери, в зависимост от това как се случи, те се разхождали понякога прегърнати, друг път не. Но в една от по-топлите вечери, в знак на нерушимата си и вечна любов, те залепили едно сърце на една изоставена полицейска вишка, или както там се казва. Както става във всички истории, минало време и нещата между нашите протагонистки отминали, но пък залепеното сърце си стояло подло отдолу на вишката и напомняло за любовтта, която независимо дали е актуална или не, си е сантиментално, а и за да просъществува някаква си лепенка 10ина години на толкова необичайно място си е хубаво. 
Тези дни обаче, анонимни естети решили да облагородят вишката и я боядисали и направили място за срещи. Тъй като аз не ходя по срещи, а те сами идват при мен, одобрявам инициативата, защото съм оупънмайндмейнстрийм, но пък се чудя-дали са запазили това сърце-символ на невъзможния постосоциалистически содомизъм? Скоро ще разбера и ще документирам факта, но се опасявам, че знам отговора.