Pussypiss

Блудницата отново пътува и макар и да има леки половингодишни паузи между описателното творчество, то това ни най-малко не би трябвало да означава, че тя бездейства. Напротив, както всички знаем, тя е изключително дейна и в нетворческите си промеждутъци се занимава с благотворителност в Африка, където гушка и се снима с малки дечица. Както е ясно, тези снимки няма да бъдат публикувани тук, а ще ви занимавам с много по-прозаични неща като обществен транспорт, курорти, кулинария, спорт, изкуство и маааалко порнография.

Ще започна от там, че да се превозва велосипед в обществения транспорт, и то на дълги разстояния, не е никак лека задача. На къси разстояния, след преговори и наддаване, молби и заголване на плът, човек (ако е жена) може и да успее да приласкае някой предприемчив шофьор на автобус да превози колелото до някъде, но за по-дългите разстояния са нужни дни проучване и преговори, дори и чрез конферентни връзки в скайп с всички шофьори по необходимата дестинация.

В един от случаите, след като бяхме приласкани от мургав служител на посредническа фирма, който първо ни заговори на английски  "транспортейшън, мадам?", а после ласкаво мина на обичайното безполово обръщение „Душата”, се сдобихме с поименни билети до китния град Монтана, скрепени с обещанието, че има място и за колелата. Да, ама не! 5 минути преди обявения час за заминаване на автобуса още водим разгорещени преговори:

-          Ама изрично питахме при закупуването на билети, казаха, че има място за велосипеди.

-          Няма такова нещо! – отсича шофьорът, от чиято уста виси цигара както на Вълка от „Ну, Погоди!”… -

-          Ама..

-          Изчакай, бе, момче!

-          Аз не съм момче, ама няма значение…

Той се захилва тъпо с нотка на снизхождение:

-          Ако се мине през каса, таксата за колелото е колкото за един билет – заявява важно шофьорът.

-          Ъъъ, къде го пише тва?

-          … тъй че ще ви излезе по-евтино да почерпите – отминава въпроса с намигване…

Една 10-ка свърши работа и малко по-късно помагаме на шофьора с разпределянето на саковете на отрудените хорица, пълни с буркани, за да има място за колелата. Лудницата е пълна, всички пътници се суетят, задават въпроси, оплакват се от нещо или искат нещо. Върхът беше една женица, която попита може ли да пътува и кученцето й…

Предпочитаният вариант - БДЖ - разполага с друга уловка, макар и да има съвсем евтина и легитимна форма за превозване на двуколесния ни приятел (не, това не е кон). Повечето влакове не разполагат с товарен вагон, наречен натъртено ФУРГОН и колелата се връзват в крайна дестинация на композицията, която обаче (поради културно-историческата ни национална натовареност) обикновено е заета с много по-важните за цялото ни общество зарзавати, буркани или дребен хвъркат добитък в кашон. Колелото нито храни, нито изкарва пари, а и физическото удоволствие, което доставя, е съмнително, тъй че е най-добре да се превозва в някоя неработеща тоалетна, а още по-добре е да е работеща, за да има поне някакво леко морално отмъщение.

- Ами аз дье ша пИкам ся? – тук пита възмутен гражданин на преклонна възраст, чиято простата очевидно доста често алармира, придружавайки думите си с недвусмислен жест, все едно органът, посредством който уринира, е вече извън дочения му панталон с неопределен цвят.

ся дйе шъ пикам?!?!?

И така, окрилени от цивилизованата възможност да бъдем превозени в специализирана композиция с ФУРГОН на прекрасен нощен влак до Черноморието, и то през седмицата (когато се очаква да е празен), бодро отиваме на гарата в почти ураганен вятър и само едно леко трепване ни нашепва, че може да е по-разумно да се изгъзарим с първа класа (като казвам изгъзарим, имам предвид, че аз наистина се надявах да има някакви нагъзвания поне). Тези светли мечти бавно-бавно угасват с напредването по перона и върволицата от хора, които изпълват тялото на нашия транспорт. Чудя се кое е по-малкото зло: пияни подрастващи, семейство с поне две пищящи деца... и тогава зървам купето, което безпогрешния ми инстинкт нашепва, че е нашто - кротки беловласи старци, разплули се удобно в седалките. Това е при поглед отвън. След като установявам, че съвсем в унисон с демокрацията, из ЦЖПГ (централна жепе гара) няма други ядки освен обикновен фъстък и необикновен фъстък (с изтекъл срок и намален с 20%) - казвам в унисон с демокрацията, тъй като явно мнозинството търси това, а аз определено се съобразявам с мнозинството - се озовавам на прага на купето, което ще бъде мой будоар през предстоящата нощ. Тогава се сблъсквам с второто си видение...симпатичните старци определено са от силно разпознаваемия регион СЗ (известен като северозападнал). Какво е отличителното при тях? Носители са на една специфична миризма, смесица от дългогодишен житейски опит, чифтокопитна стока, пърхот и джибри (при по-голям късмет и малко чесън), както и застояла, използвана многократно мазнина а.к.а. спържа (произнася се спржъ); дрехите са поне на няколко ката, завършващи с домашно елече, за предпочитане в тъмно зелено/червено. И не на последно място, от тях скача една нищожна бълхичка, която ни прави компания през следващите няколко дни. За цялото 9,21 часово пътуване по-добре да замълча и само да щрихирам въпросът, който ме гложди - какво, по дяволите, правят цигански фамилии в 2 през нощта с всичките си от половингодишни до 10 годишни деца във влака и толкова ли им е важно да пътуват между Чирпан и Тулово точно по това време? Иначе пътуването си минава в напевно похъркване, потропване, повикване (няма гъзарене) и само една леличка с вид на гимназиална учителка по френска литература минава, за да пита кой точно, поименно и с егн, седи на всяко свободно място.

Но хайде стига с транспорта, все пак стигаме до Бургас, морето и неговите слънчеви хора. А те наистина са много слънчеви...или на силни медикаменти. Ако не знаете каква е причината за ниския демографски ръст и множеството ялови жени...отидете в Бургас, разходете се из морската градина и дебнете за дама на уважителна възраст, която ще ви заговори небрежно на обща тема. Следват въпроси дали учите медицина...или поне биология, поне на училище дали сте ходили...и БАААМ: "Много жени има с кучета из градината. Затова са ялови и се налага толкова инвитро. Те спят с кучетата си...сексуално..." край на цитата. Определено силно се впечатлих от тази новаторска теория. Зачудих се как точно спят сексуално с кучетата си, само с мъжките ли, кой кого, дет се вика...коя порода е с най-високо либидо, ако спиш с женско куче сексуално то пак ли води до яловост, а спането с котенца?!?!? но мъдрата старица беше изчезнала като видение от дълбокомислена притча....

Българското Черноморие в началото на сезона е много подходящо за декор на постапокалиптичен техно екшън или нещо от сорта. Вместо очаквания плисък на вълни, крякания на чайки и песнопения на девствени весталки, ние можем да се насладим на познатия флекс, ъглошлайф, подвиквания на екзотични езици, трясък от тежкотоварни машини, както и типичния за местния въздух наситен прашец във въздуха, който създава така желаната омая и желание за полягване в несвяст. Предполагам, че всичко това е търсен маркетингов трик, който да накара гостите на курортите да се чувстват като у дома си и да могат спокойно да заспиват под звуците на флекса, вместо да се въртят неспокойно от нетипичните чужди за ухото звуци.

секси залив

След като мога да кажа, че имам дълъг и богат опит в търсенето на квартири/хотели и изобщо места за спане, стигнах до едно много важно заключение. А именно - леглодавателите са два типа: едните казват леко потресено "Ама вие сте две момичета, а ние сме ви приготвили спалня, сега ще оправим стая с две легла!!" и следват обяснения и увещания как няма проблем, как предпочитаме спалня, как иначе блудницата отново ще спи в дупката между двете легла...Другите, които аз предпочитам, са типа "Аааа, вие сте две момичета, няма проблем, че сме ви приготвили спалня". Има и едно изключение, което, лично мен ме потресе и ми беше все едно дали е спалня, легло или балдахинен будоар - жената, която след обаждане в 5:30, каза "Ох, току що ми заеха стаята, но към 8 ще я освободят, значи, елате към 8:30". След първоначалната погнуса, съзрях в тази оферта възможност за забременяване от неизвестен извършител, но както обикновено, предприемчивият ми дух не се прояви.

Друга особеност на факта, че имам дълъг и богат опит е, че където и да отида от някъде изниква някой човек, когото аз не познавам, но той с палава усмивка ме поздравява ПОИМЕННО (тъй да се каже вика "ооо, блуднице, как си?"). Е, ще отдам този факт на годините между 20 и 26, които са нещо като черна дупка за моето съзнание, но поне успокояващо ми действа, че явно хората ме помнят с добро, лошото е, че подозирам защо!

Стигаме и до кулинарната част, която е една особено важна част (имайки предвид, че за 5 дни качих 5 кила). Тук трябва да предупредя, че блудницата има много добър нюх за заведения, както и широки познания за тях, но освен това силен коз й е животината, която надушва качествените кръчми от километри. Тъй че е много трудно да опиша кофти кръчма, но може и да се понапъна. Ето, веднага ми изниква в съзнанието нещото като бистро, разположено край Ропотамо, където цената на бирата доближаваше голямо уиски в столичен бар, а кухнята беше толкова подозрителна, че тъй и не се престраших да напъхам нещо в нежната си паст. Плюс на заведението е подтикващата към палави фантазии мургава сервитьорка, която обаче едва ли ще доживее някой да й остави бакшиш. Иначе класически добрите заведения, които не са изчерпателно изброени, но поне бяха работещи в късния май и посетени от блуждаещата блудница са "Онова дървеното над Харманите в Созопол, където Джуниър веднъж яде маринован микс от горски гъби и оживя"; Рибарската среща на пристанището в Царево, където обаче рибената чорба не може да се мери с Хаджидимитровската при Бети и "Онова в Приморско, където правят нечовешки патладжани с доматен сос, но името му е странно като Ламбертино или нещо такова".

Също така, ако скоро прочетете негативна статия, написана от чужденец, оплакващ се от голотията по нашето море, да знаете, че аз нямам нищо общо. Няколко застаряващи чужденци бяха огрени от срамотиите ни по пустите плажове, но те не изглеждаха притеснени от това, а напротив, после дори трябваше да въртим педалите с всички сили. 

И така, в шеги и закачки, отминаха няколкото почивни дни и предстоеше познатата влакова одисея, която и този път не бе по-малко вдъхновяваща творческото ми съзнание. Може би фактът, че се понаковахме като руски тийнейджъри спомогна малко за френетичните събития около отпътуването. Мисля, че няколкото бутилки вино, няколкото джина и малкото мента нямаха нищо общо с това, че на жената, която презаверяваше БДЖ билетите, това й отне 15 минути, което инфарктно ни доближи до тръгването на влака (да не споменавам, че за количеството билети сигурно е била изсечена една средно голяма горичка). Е, станахме си близки с подозрителната леличка във ФУРГОНА, притичвахме между вагоните, поради неработещи междувагонни врати, гледахме лошо циганските фамилии, които ОТНОВО имаха много важна работа с децата си в 2 часа през нощта. И тъй.

"грейсхол", позната още като дупка на удоволствието, на бургаския плаж

За по-ефектен финал ще споделя няколко важни факта – хубаво е да карам из Пловдив в 3:30 през нощта, а след това да ям ягоди с бяло вино с дама(та на блудните ми сънища), секси изгоряла на няколко вида потник и тениска, клин (с бандаж), но затова пък каменни мускули. И мъдрост: любете се през деня, защото нощем сънят ни спохожда.