Животът ми е попфолк, вдъхновен от френски шансон

Изненада! След дългомесечна, почти дългогодишна, пауза, блудницата се завръща - по-зряла, по-мъдра и по-смирена...хаха, опазил ни ББ!

Та сега, мили мои (да, и вие странни читатели от Украйна), се чувствам длъжна да ви споделя една история от близкото минало. Всяка прилика с реални лица е доста целенасочена, но не и задължителна.

*********************************************************************************

Човек и добре да живее, идва един момент, в който му идват гости от чужбина, съвсем с не безкористни цели, разбира се. Ако някой си мисли, че спокойния и лишен от сътресения живот е издигнат на пиедестал в съзнанието на блудницата (както самата тя заблудено твърди), ще се окаже дълбоко объркан, неправ и изобщо в грешна плоскост на събитията. Беше време, когато всички необходими адреналиновдигащи събития, успяваха да се набавят само с консумацията на вредни субстанции от рода на алкохола и наркотиците, но с приближаването на кризата на средната възраст, физическите способности започнаха да са в обратнопропорционална зависимост на интелекта (още едно заблудено твърдение, което предстои да бъде оборено).

И така, в търсене на събития, които да нарушат досадния, спокоен и емоционално стабилен живот, вечно пасивно търсещата блудница, по неведоми, почти мистично-окултни пътища на интернет пространството и смартфонирането, в дена на Луната в дракон, по-скоро дори в тази нощ, започна авантюра с чужденка. За да не дискриминираме различните чужбински представители, ще кажа само, че е представителка на класически смесен произход, характерен за повечето жители на бившите съветско повлияни републики, през които тече тихия бял Дунав.

Тук  е време блудницата да сподели няколко наблюдения, които скоро ще забрави в реалния живот, но се надява поне да останат в аналите на личното й творчество и периодично да се подсеща какво да не прави. А ИМЕННО: Не е полезно да каниш в леглото си непозната чужденка, коята, макар и да пише добре и да изглежда строго секси до един момент, в следващия се оказва прекалено говореща, хранеща се по особен (тук нека се разбира неприятен за пишещата) начин и също така издаваща силни феромонни телесни миризми.

Но всъщност тази история не е нито за блудницата, нито за иноземката, а за един субект, който ще се появи малко по-късно.

Тук идва въпросът - как три момичета, сред които чужденка, стигат от София до известния със стомашно-орално-анални приключения къмпинг Градина. А отговорът е: първа кола - 5 възрастни плюс дете, стърчащи кабели и радиатор (или парно), което не работи и целият катун изминава позорните само около 30 километра , когато почти като Сапаревобанския гейзер, радиаторът изригва, докарвайки до възторг всички пътници. Всички знаем, че за три момичета, особено подпийнали, не е никак трудно да спрат кола на магистралата. Тук именно идва белият голф двойка със симпатичен синеок шофьор, попрехвърлил 40те (тук в лирично отклонение трябва да отбележим, че блуднцата има особено плодотворни неинтимни отношения с чичковци, ако са и по-ниски, по-добре), багажник, от който като камбанен звън на Александър Невски се носи подрънкването на поне три каси с буркани, но не бива да пренебрегваме и пушката, нежно положена на задната седалка. Съвсем неочаквано обаче, вместо да бъдем запознати с последните тенденции в бурканозатварянето и зарзавата, ние научаваме изключително мила и разчувстваща любовна история, която идва дюшеш в особения емоционален момент. Шофьорът ни е професионалист - ватман с дългогодишен стаж, който се грижи за превозването на хората през нелицеприятни столични събърбии. След един неуспешен брак (но успешно дете), в който бившата вече съпруга се отдала на плътска консумация на страстите си с повече от половината транспортно общежитие, нашият синеок шофьор се отдал на самотност и работохолизъм, т.е. правел два курса за времето на един. В една такава трудова нощ, в края на курса, когато отрудените жители на панелната мечта се прибирали полутрезви в личните си панелни покои, синеокият ни благодетел се отбил до местния притегателен център - дюнерджийницата - за два бързи дюнера - дали били пилешки или телешки - историята мълчи. В този момент дамата на сърцето му била взела шест дюнера, за да нахрани гладните си братчета и сестричета, съквартиранти, колеги или каквото ви дойде на ум. Тогава дюнерджията, явно ръководен от висши сили, се провикнал "Ей, момиче, дай два дюнера на човека, а той ще те повози някой път в трамвая". Историята щеше да бъде кратка, ако в подходящия момент не се беше намесил решаващият пръст на съдбата, който в този изолиран случай не се е оказал среден такъв. В една също толкова съдбовна нощ както тази с дюнерите, или пък онази, в която осъществих контакт с чужденката, момичето с шестте дюнера се качило на трамвая, ватманиран от синеокия ни шофьор, някъде около централната софийска минерална баня. Това не би било толкова съдбовно, ако в същия момент не се били качили и играещите своята роля във Вселената контрольори, а момичето нямало билет или карта (защото тя не била студентка, а просто търсеща щастието си в столицата жителка на някой областен центърот рода на Червен бряг). След като съвсем очаквано и джентълменски ватманът-любител на дюнери я поканил при него да си поговорят,а и да я спаси от диаболичните съдбовни контрольори, той и поискал и телефона, защото разговорът си вървял съвсем гладко и предразполагащо към развиване на отношенията. НО тогава съвсем по паченски, момичето казало "ми не" (да не се чете като "минет") и си слязло до езерото в Дружба. Ватманът приел тежката съдба на отхвърлен и продължил да върти геврека, което в неговия случай е по-скоро въртене на ръчката, докато не се случило една вечер той отново да прегладнее от целодневния стрес и да спре отново на вече познатите дюнери. Най-неочаквано там освен дюнери, той получил и още нещо, а именно листче с телефонен номер и три мазни петна от сос за дюнери. Иска им се да мога да кажа, че листчето е било розово и ароматно, изписано с калиграфски почерк, но всъщност по-важното в случая е, че тези събития са се развили в далечното минало преди 7-8 години, а към днешна дата нашите герои са женени и имат малък палавник, който да наследи страстта към дюнерите и романтиката. Тук наближаваме бензиностанцията, където трябва да бъдем оставени, за да може предишният шофьор да ни вземе с втората си неработеща кола,  но на самата бензиностанция успяваме да се запознаем с друг, не по-малко интересен персонаж, който живее в малък 20-милинонен град в Китай и има хотел в Слънчака и ми обяснява колко красива е Луната. Ако тази история не беше продължила така, както продължи, може би нямаше да е толкова интересна, но уличаването в дискриминация на един от най-популярните барове по нашето Черноморие, ожесточения спор с банда латентни гейове, маскирани като охранители на последния, както и осъзнаването на непоносимостта ми към чужденки, заслужват да ви споделя всички тези така интересни житейски подробности. Явно ще следва нещо за фалоцентричнта система и нейното автоотричане, но за това, кой знае кога.