Ало, Мадона, дай микрофона!

Скъпи мои многобройни и нетърпеливи предимно фенки, днес присъствате на рядко и ексклузивно събитие, което е инспирирано от факта, че в това столетие цели осем пъти Слънцето, Земята и Луната ще се подредят в една линия. Тази природна причудливост ме подтикна да споделя с Вас как ние - блудница в лудница и Доктор Психо - се забавляваме, когато имаме тази възможност...знаете, че песента, както и нейната изпълнителка, са много специални за нас, затова ви поздравяваме по случай ненастъпващата пролет. 

еротичен сън

На блудницата тази нощ й се присъни странен сън. Дали е пророчески, или породен от нездравословна комбинация между алкохол и медикаменти, никой не може да каже. Но ето тук, в изповедалнята на нейния житейски път, ще бъдете въведени в дебрите на болното й съзнание...или подсъзнание. 


Блудницата се сънува в приказно царство, което, както всяко царство, си има поданици и цар-Туквун Тиквунов Трети, произхождащ от стар болярски род, отглеждал тикви още от времето, когато Орфей е припкал по каменистите ридове на местните планини. Коментират се също родствени връзки с някой си Ивчо, който бил пръв сред първите около 13ти век, но това могат да го докажат само царските запаси от свинска мас, находящи се в дворцовата маза. В приказните царства от сънищата, както всички знаем, се случват приказни и непонятни неща. Например веднъж глутница царскоулични кучета изяла три годишно поданиче, но царският съд отсъдил родителите да заплатят глоба на царската община за замърсяване на общински терени, все пак кръвта се мие трудно. Много приказен бил и случаят, когато разсеян служител на царската служба по безопасност и гражданска защита, без да иска изпуснал минимално количество антракс в климатичната система на Мол ъф Царството, което коствало летален изход за неколцина поданици. Разразила се царска трагедия и, разбира се, виновните били осъдени-чрез независима царска експертиза се доказало, че вината е на чистачката, която била на смяна и не проверявала ежеминутно чистотата на въздухопроводите. За останалите трагедии в царството е излишно да се пише, основни точки по тях са минаване на всякакви каляски през оживени спирки на царския транспорт, дворове на царски детски градини и други оживени места, като кочияшите на въпросните каляски винаги понасяли полагащото им се наказание, а именно публично мъмрене и 20кг безплатна храна за конете (тъй като те много се наплашвали от тези инциденти). 
Имало и поданици, които не взимали достатъчно често хапчетата, които Царската Служба по Раздаване на Хапчета, известна още като четвърта власт, раздавала, и те се чувствали онеправдани, смятали, че имат поданически права и искали виновниците за трагедиите да влизат в затвор. Тогава бил оповестен парадоксален факт (знаете, че в сънищата и в приказните царства парадоксите изобщо не са парадоксални)! В затворите нямало достатъчно място за всички, желаещи да бъдат там. Така да се каже, царството изпаднало в затворна криза. Вместо да получават ефективни затвороизискващи поръчения, известни още като присъди, осъдените били пращани вкъщи с предписание повече да не правят така и по този начин се спествявало затворно пространство, както и досадни съдебни разходи, които така или иначе, тежали на царските поданици. 


Трагедиите станали такова ежедневие, че вече дори нямало нужда дните на национален траур да са неработни, все пак около половината от работните дни ставали траурни, заради нелепи и неочаквани инциденти, като онзи, в който съвсем добър съсед, който винаги поздравявал всичките си комшии, имащ 25 невлезли в сила присъди за отвличане, изнасилване, грабеж и още нещо, убил две тийнейджърки. За този случай отново бил намерен виновника-учителката, която не пуснала момичетата за национално издирване, след като не присъствали в часа й. Добре, че във всеизвестния с плодовото си име женски затвор все още имало места. 


Докато сънувала цялата тази приказна царска история, изведнъж блудницата се сънувала на стоп. Пътувала из затънтен царски район, качена на 30-годише джип 4х4, шофиран от представител на царските малцинства. Странно, но този човек говорел някакви небивалици как царят купува имоти в района (защо ги купува, след като е цар?!?) и сред местните се шушукало, че искал да построи ПЧЦЗ или казано по народному Първи Частен Царски Затвор. 


Тогава блудницата се събуди обляна в топла пот или нещо друго, а в кухата й глава ехтеше "затворите са новите молове..."-дали това е мантра?

дон'т кол ми бейби

Китайската енергия ци² ме научи да намирам пътя към мъдростта. така открих зърната на плодородието, които ме отведоха още по-дълбоко в недрата на самата майка Гея, където почерпих сили от първопричината и последнодействието. тя беше, е, и ще бъде някак тъмна, тясна и влажна, но в същото време топла, гостоприемна и приласкаваща те да се приютиш в недрата й, там където се чувстваш в безопасност, безвремие и изобщо без, мястото, клонящо към центъра на нашата утроба...но все някога трябва да излезеш от там, да преминеш през паяжините, висящи от стените й, най-вече на входа (или изхода-зависи от гледната точка), а от там нататък...тишина, казах тишина!

за любовтА (блудницата пише в нетрезво състояние(което е нейното естествено))

Блудницата винаги се е влюбвала в тъпи, дебели, стари или луди жени...или такива на име Мария. Не ми се иска да ви говоря за първите няколко вида, тъй като ще стане дълъг, депресиращ и крайно увеселяващ едновременно разказ. Само и единствено трябва да кажа, че разрушителното и основополагащо усещане за теб, покрита със сребристолунен филм от щастие, ме кара да се чувствам завършена. И ми се иска да поемам по частица от това щастие като вдишване и издишване. 

Коледа

Мама и татко ме предупредиха да не казвам на никого за това, но вече съм толкова нетърпелива, а и когато ни дадохте темата за есе „Какво е Коледа за мен”, просто не можах да се въздържа.

Ще започна от там, че преди няколко години, когато бях в четвърти клас, нашите решиха да се преместим в столицата, тъй като вече трудно си намираха препитание в нашето китно градче. Взехме си апартамент под наем в един не много централен софийски квартал, в блок от шейсетте години.

Преходът от спокойствието към забързания ритъм на града беше шокиращ за всички ни и много трудно привикнахме към порядките на местните. Най-голям проблем, освен многото хора, беше ужасно безвкусната храна от магазините, за която нашите вкусови рецептори не бяха подготвени. А трябва да ви кажа, че в нашето семейство обичаме да си похапваме и то качествено. Първите две години бяха мъчителни, особено по празниците. Освен, че ми липсваха домашните яйца и мляко, по Коледа нямахме прясно свинско и това правеше празниците някак тъжни и с горчив привкус. Дори фееричните светлини на моловете не можеха да разведрят тежката атмосфера, надвиснала над нашето семейство.

Аз не съм от момичетата, които висят на компютъра и си чатят, ходят по кафета и обикалят магазините, малко съм старомодна. Обичам простите удоволствия, две пресни вратни пържолки могат да ме направят щастлива поне за половин седмица. А и не се притеснявам за теглото си, та нали една жена трябва да е по-силничка и здрава, за да може да износи поколението. В този смисъл, когато наскоро учихме по философия, че не помня точно кой философ е казал „Простотата е съвършенство”, аз се почувствах наистина съвършена. Явно и древните философи са разбирали от дребни удоволствия.

Всичко започна миналия ноември. Имахме дървена ваканция и трябваше по цял ден да си стоя вкъщи. Много обичам да лежа в топлото си легло и да си мечтая. Мечтая си за къщата ни, двора с кокошките, нашата крава Евдокия, която майка ми кръсти на учителката си по литература от началното, за всичките ни сладки розови прасенца, които са ни дарили с толкова любов и суджуци. Дървената ваканция продължи прекалено дълго и фантазиите ми за утопичния живот в нашето малко градче ставаха все по-реални, аха-аха и ще захапя прясната пържолка. А и с всички тези коледни реклами по телевизията, положението стана нетърпимо. Тогава аз изплаках пред татко. Казах му, че вече не издържам и искам за Коледа отново да си имаме пресни пържолки, да провесим суджуците на простора, да усетя примамливата миризма на прегоряла свинска кожичка, та не е ли това ароматът на празника! Баща ми, както казват по нашия край, е ербап човек. Почеса се угрижено по брадата, погледна майка ми и двамата ме прегърнаха с насълзени очи. Аз не разбрах какво точно става, но се оказа, че и на тях също толкова им е липсвало прясното свинско и отдавна мислели върху схема за отглеждане на прасе в апартамента. Обаче живеехме в гарсониера и това щеше да бъде малко неудобно.

Не знам точно кога, но доколкото разбрах е било в някоя безсънна декемврийска нощ, на татко му хрумнала гениалната идея, която щеше да донесе отново щастието в нашето семейство. В началото изчезваше от нас без предупреждение и нервно влизаше и излизаше, носейки различни инструменти, картони, щайги. Празниците минаха неусетно в омаята от липсата на прясно заклано прасенце (трябва да ви кажа, че мама и татко са от дом за сираци и затова си нямам баба, която да ни праща буркани).

Един слънчев пролетен ден, татко се появи на вратата с някакво вързопче в ръце. Първо помислих, че по някакви незнайни за мен капризи на съдбата, съм се сдобила с братче, но когато отместих одеалцето на малката твар, прихнах в смесица от радост и потрес. От там надничаше розовата муцунка на едно прасенце сукалче, севсем скоро отбито от свинята майка. Ах, колко мило ме гледаше то и така нежно грухтеше! Веднага трябваше да му измислим име! Знам, че преди години са кръщавали прасетата с важни за прехода имена като Демокрация, Парламент или Филипдимитров, така че трябваше да измислим подходящо име и за нашия нов член на семейството. След известно колебание между Фандъчка и Фидоска, се спряхме на Фидоска, защото е някак общодържавно, а не само столично, ние няма да забравим от къде сме дошли и се гордеем с това!

Фидоска растеше обгрижена. Аз постянно си играех с нея, обличах я в различни рокли и пиехме чай заедно, а и тя беше нашия личен завод за рециклиране на биоотпадъци. Не можах да я задържа при себе си повече от седмица, тъй като било нехигиенично. Плаках, но все пак ми оставаше варианта да слизам да си играя с нея в мазето. А мазето! Татко беше направил чудеса с мазето ни, беше досущ като кочината вкъщи-толкова уютно. То стана любимото ми място за игри, а също така четях уроците на Фидоска и й разказвах за различните чудеса, за които учехме. Тя ме гледаше разбиращо и понякога търсеше с розовата си зурла моята прегръдка. През лятото от мазето започна да мирише. Съседката от третия етаж се оплака на домоуправителя и се свика общо събрание. Татко каза, че са обсъждали странната миризма и шумове, напомнящи грухтене. Той не е имал избор и признал за семейната ни тайна. Отначало съседите надигнали глас и се наложило да бъдат умилостивени с обещания за подкова истински суджук за всеки апартамент. Това някак сплоти входа ни. Хората започнаха да ни носят храна за Фидоска, пък дано порасне по-голяма и вкусна.

Есента дойде, значи и Коледа наближаваше. Всички питаха как е сплотяващото ни звено. „Пълнее”, отвръщаше татко. 
Спомням си денят преди да бъде извършен свещения ритуал по реинкарнация на Фидоска. Слязох при нея и дълго я милвах по олесяващата глава, а тя блажено грухтеше . Почетох й от любимия ни учебник по история. Попаднах точно на урока за Стефан Стамболов, а когато стигнах до края му, сякаш тя направи връзка между неговата и своята съдба. Погледът й блесна с много нетипична искра. Тя вече беше станала голяма свиня и тежеше над 200 кила, но незнайно как се изправи на задните си крака, като истински човек. Това розово туловище сложи едното си предно копито на кръста и заговори със съвсем разбираем глас. Думите й се запечатаха като дамга в моята душа. „Обичайте се и обичайте ближния, така както обичате и мен и моето месо, нека суджуците ми ви изпълнят с любов! Любовта и истинските пресни суджуци и пържоли ще спасят света!”, каза Фидоска, стъпи отново на четирите си копитца и зарови с муцуна в пуловера ми. Онемяла и с ускорен пулс, аз я погалих, прегърнах я и очите ми се насълзиха.

В святата нощ всяко семейство в нашия вход имаше тънко нарязан суджук на трапезата си и всички усещахме силна свързаност със съществото, което ни дари с любов, щастие и коледен дух. 

кратка среднощна умозрителна изводност

август е месеца на самоубийствата. защо е така? защото е топло. ако не е топло, защото не е топло, а през август трябва да е топло. дори ксанаксът не помага в жегата, а в липсата й още по-малко точка

разбърквам сетивата си във супник

и ги наливам в шотове,

а след това остава 

само махмурливо главоболие

автопамфлет в няколко части

в напъпилото есенно дихание
усещам полъха на златен дъжд
сред облаци, унесени в нестихващо ридание
аз търся семето на истинския мъж


* * * * * *


неусещаща стопяващия се сняг, поглеждам към сляпото слънце,
което се смее на глупостта ми, че раздадох всичките си
жетони за блъскащи се колички
а
аз се чукам в стената

плътта ми е безчувствен игленик

във който ти забиваш със стрели

хартийки от безплодни спомени

но от това по-малко не боли

не безкрайната сеч на острите брадви

би направила на трески гората на нашите надежди

а падането на едно дърво без корен

което ще повлече към бездната на безсъзнанието събратята си

увлечени от порива на споделеността