Кулинарен завършек Дионисий-Карлово

Искаме-не искаме, с любов или не, все някога идва времето и ние да свършим, а с годината това се случва...веднъж годишно (милата тя). За разлика от Светът, който все пак не успя да свърши, въпреки добрите прогнози за това, годината е към своя финален спринт. С присъщото ми нетърпение за толкова свършеци, аз също посвърших няколко неща, сред които посещение на китно българско градче в полите на Балкана с присъщите му кръчми. Да обяснявам за времето, птичките и пчеличките или невероятните природни забележителности ТАМ, ще бъде забавно, но ме мързи, затова ще премина направо към кръчмата, която бих искала да ви представя днес. Това е непретенциозното за такъв героичен град като Карлово ресторантче Дионисий, за което единственото ориентировъчно нещо, което бих могла да кажа е, че се намира в старата част на града, диаметрално противоположно на синята църква и единствената светеща по тъмно табела на траурната агенция. В обикновения възрожденски двор се е събрала съвкупност от множество маси, които предоставят места за повече от 50 човека в помещение съвсем подходящо, както за интимна вечеря, така и за големи ведомствени банкети. Казвам всичко това неслучайно, тъй като самата аз бях на интимна вечеря, докато около тази интимна вечеря се вихреше ведомствен банкет на някой завод с изключително мъжко присъствие (по избор-Автомоторемонти, КЦМ, Миньорски тунели ООД, или каквото още ви хрумне). Първите добри думи ще дойдат за посрещането, или така известната сред столичните селяни професия "салонен мениджър"...е, там баш собственикът ни посрещна и с бърза и логическа мисъл успя да прецени, че бихме изпили водка, колкото трима работници, затова бързо ни беше вкарана една маса-не отзад, нито отпред, а в самото заведение, така, че да сме в центъра на събитията и да красим салона с неувяхващата си красота, като същевременно сме достатъчно близко до кухнята и тоалетната. След разгръщане на менюто, се забелязва, че то е издържано в класически соц-балкантурист стил без ненужни излишества, но с всичко необходимо. Оглеждайки по съседните маси, както прави всеки уважаващ себе си сънародник, забелязахме, че кебапчетата са дълги и дебели, безалкохолните-студени, а спиртните напитки се леят като из ведро. Ние все пак бяхме оставили цяла бутилка Смирнофф в хотелската стая, затова решихме да разнообразим с най-сигурното за региона питие, а именно-Савой (1.20 за 50мл). В менюто, освен класическите език в масло; шкембе с кашкавал, облизано от език; копито в глава в шкембе и т.н., се забелязваха и същите, но в доматен сок, признавам си, че силно ме привличаха, но много ми се искаше да ги пробвам, а не можех (на цени между 2 и 4.50лв). Насочихме се към салатите, избухвайки с една от най-големите-жътварска (600гр. за 4лв), като към нея прибавихме пресен чернокоп (надявам се да му е сезона, защото имаше наистина много пресен вкус), както и НАЙ-ДОБРАТА ПЪРЛЕНКА ЕВЪР. Искам да поясня, че контингентЪТ също е приятен, защото след недискретно осмукване на пръст с моята компания, чухме само един път кодовата дума "лесбийки", след това никой не искаше да ни гледа, нито бяхме питани кой е мъжЪТ, а още по-малко групово изнасилени от местни работници (надявам се, че усещате разочарованието). Да завършим със сумата на сметката, която беше около 22 лева-по сглобени общи спомени, но очарованието от местната флора и фауна, както и професионалното сервитьорско обслужване са силно завидни за почти всички столични заведения. Препоръчвам ценообразувателен и обслужващ курс в ресторант Дионисий за всички, желаещи да обслужват доволни клиенти!