мИстерията отвръща на удара

случвало ли ви се е да отидете на така модерните ол инклузив почивки...забелязвали ли сте как хората отрупват чиниите си като дарена коледна елха в дом за сираци или нещо подобно, но също толкова отрупано. ммм, защо пък да не сложим свинското с пилешкото, заедно с две пастички и едно бананче в чинийката. а най-любимо ми е пълненето на бирени халби с всевъзможни  алкохоли, при което се получава комбинация, която ако съм изпила и в най-алкохолните си години не ще съм могла да се държа на краката си. но олинклузнатите стоически се справят с тази непосилна пияческа задача, като герои от тортила флет (тук показвам, че съм чела малко, въпреки че гледах само филма...и то анимационния). 

както и да е, тази нощ сме се събрали тук, за да усетим в пълнотата на целия емоционален спектър преживяването, наречено "арт коктейл след откриване на голям кинофестивал с елементи на културно-религиозна глобализация". за въвеждане в обстановката, ще започна със същината на тазвечершния артЪ, а именно ФИЛМЪТ. изобщо не съм капацитет в тази сфера, както и в никоя друга, но това, което разбрах от него беше, че Конфуций разкарва едни гладни и нещастни ученици нагоре-надолу по китайските провинции, ядоха супа от кон, някои умряха и после се върнаха там, от където бяха тръгнали и също така, че благородникът, умирал достойно!

обогатени от благордство, конфуцианство и китайско-българска вечна дружба, с вип-арт съпругата, отидохме да си отдъхнем от преживените филмови емоции, на по арт-коктейлна чашко-хапка, която беше издържана в китайски червено-фенерен стил. чупенето на чинии в борба за предпоследното парче сладко-кисело пиле, предполагам се подразбира. подритнатите им под масата парчета, също. нормално, коктейл, казваме си всички и ме определяме като превзета снобка. 

все пак същината на писанието ми е доста впечатлено-възхитена от факта, че вечерта прерасна в един религиозно-културно-кулинарен мост с елемент на метафизичност. и, за да не продължавам с празнословия, ще приложа снимков материал: 

в ляво можем да се насладим на няколко броя полуизядени мегапорции китайско, ретро пишеща машина, християнска тупалка и неидентифицирани крака. 

за да се види по-добре културната симбиоза между китайските кулинарни и християнските елементи, прилагам втора снимка, с по-близък план на тупалката. 

явно тази вечер, обаче, ни беше подготвила още изненади, защото се случи нещо свръхестествено, но преди да разкрия какво е то, ще препоръчам една много вървежна тактика за преяждане по коктейли, която научихме чрез тайно наблюдение на една от другите випартове. трябва още в началото на коктейла да се запасите с няколко препълнени чинии, които да разположите на ключови места из залата (за по-сигурно може и да сложите бележка "плюх вътре" до чинията). след това просто небрежно се разхождате, водите светските си разговори и когато яденето ви свърши, дискретно се доближавате до оставената предварително чиния и просто подменяте празната с пълна, толкова е лесно!

както казах, вечерта беше запазила мистична изненада за нас. след толкова философски учения и връщане към корените на конфуцианството, на коктейла се появи учителят, явно вдъхновен от концентрацията на толкова арт и философия, а може би и заради сладко-киселата миризма (всички знаем, че изобщо не е арт да се къпеш). тук думите са излишни, бях толкова завладяна от неговата харизма, че дори не успях да си доизпия питието. а когато започна да извършва някакви тайнства със спагетите, като че ли цялата зала

притихна и зачака мъдростта да оплиска упоените артистични мозъци. 

омммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммммм.....


"Който говори много, все ще каже нещо, което не е трябвало да казва."