посттоталитарна неоърбън мусака*

наскоро реших да се опитам да изкарам един нормален средностатистически ден, като основата на това изкарване е мнимата хетеросексуалност, защото реалната хомо такава е голям социален проблем и трябва да се борим постоянно за изкореняването й. както и да е, в моите представи средностатистическата мнима хетеросексуалност се състои в това да ядеш, пиеш и гледаш телевизия с мъж и да обсъждате важни житейско-политически въпроси. така се случи, че попаднахме на едно средностатистическо предаване от тип политическо токшоу с остроумна едрогърда водеща и единствения обичан повече от Азис гост в българския ефир, а именно БъБъ (познат и като онзи, чието име не споменавам). от една страна това ми се стори като знак от съдбата, тъй като всички сме наясно с чудодейното влияние, което има ореолната личност на Бъбъ, върху хомо настроената част от женското съсловие, значи може чудото да се случи, може дори провидението да замени второто раждане на Месия за излекуване на всички нещастни лесбийки, а всъщност може би Бъбъ е самият Той, толкова въпроси и догадки се въртяха в главата ми. тогава, докато отхапвах от една средностатистически люта чушчица, обичаният гост уведоми мен, в съвкупност с цялото овчедушно народонаселение, че трябвало да си садим картофи. аз не обичам много картофи, но след като онзи, чието име не споменавам, казва, ще садя, то се е видяло. за съжаление пред крехката ми личност възникнаха няколко проблема, които трябваше да бъдат решени по осторумен начин. 
първо, голям проблем се оказа, че нямам село, сещате се, при баба и дядо, козички, кокошчици, доматиту. често хората се възмущават от този факт и съм била неприемана в немалко клики поради яснотата, че след като нямам село, мразя природата (това е неоспорим и логически обоснован факт, както и този, че след като съм лесбийка, мразя мъже, точка, т.е. удивителна). е, знам, че трябва да имам комбинативна мисъл, затова започнах да гледам градинката в междублоковото ни пространство с особена нежност в очите. всяка нощ, точно в 2:45, ставах и тайно разчиствах коравата почва от натрупаните боклуци, на няколко пъти ми се наложи да се сръфам с местната помиярска банда (което трябваше да ме насочи към по-нататъшните ми проблеми) за някои от огризките, но с упорит труд и постоянство на духа, успях. предстоеше много по-изтънчената част на технологията на садене и отглеждане на картофи, за която се информирах лично от официалния сайт на Бъбъ, който поради орязване на бюджета е и официален сайт на Министерски съвет или нещо подобно. там съвсем подробно и с чертожни схеми беше обяснено как да се отгледа един здрав български картоф с помощта на позволената от закона гемео помощ. тогава изникна и вторият, вече заложен като картофен зародиш, проблем-кварталните кучета. тези, иначе най-добри приятели на кварталните бабки и малчугани, решиха, че им е най-удобно да ми наторяват градинката, може би са го направили от добро сърце, но не разбираха, че този метод го няма в указанията. опитах се да оградя картофената си нивичка с по-здрава ограда, но кварталния домсъвет реши, че това е противокучеконституционно, защото съм ограничавала свободата на движение на най-добрите приятели на бабите и малчуганите, затова ми се наложи да взема по-радикални мерки. не искам да описвам подробностите около това как бабите и малчуганите в квартала останаха без най-добри четириноги приятели и колко ми костваше направата на кайма, но резултатът е, че благодарение на онзи, чието име не споменавам (ОЧИНС) направих една прекрасна мусака, само от квартални продукти, с която спечелих мъж, чиято любов минава през стомаха и спокойни нощи, неизпълнени с кучешки лай. заключението е: благодаря ти Бъбъ!
*може да се чете и като неототалитарна постърбън мусака