защооооо...няма кур...за теееб и за меееен!

здравейте, мои шест верни читатели! започвам този текст с тежест в душата, слабините и стомаха, но пък пръстите ми бързо тракат по ретро клавиатурата, защото нямам търпение да споделя с вас новата си драма в този несправедлив свят и да поискам вашите съвети за справяне с кризисната ситуация, която ще бъде позната на бъдните поколение под кодово име "кей.ю.ар.". 

аз, като една видна столична лесбийка, за която се носят слухове, че е овършала половин българия, а и някои от съседните държави (всички помним онази космата гъркиня), изпаднах в състояние на ступор, да, ступор, ужасен емоционално-психически-сексуален с елементи на физика, СТУПОР. сега, разбира се, ще обясня.

започвам малко отдалеч-всички знаем, че в беге не е лесно да си лесбийка. борба, борба и накрая пак борба. първо със себе си, после с обществото, най-накрая с лесбо обществото. но аз, като една изградена и стабилна лесбийка с почти 40 годишен стаж в сферата, реших, че вече всичко е наред, борбата е свършила и ще бъда в котешко вечнолижие до края на дните си, че и отвъд. тогава, разбира се, животът ми показа голия си "кей.ю.ар." и аз останах със зинали уста, но пък ми дойде отзад. направих тази метафорична аналогия точно, защото бях така сюрпризирана от съдбата и собствените си любовно-сексуални търсения. да си дойдем на думата и да кажем нещата с истинските им имена, а именно-защо една лесбийка би могла да има въпиуща нужда от орален хетеросескуален акт и как би могла да се справи тя с това противоречащо на природата желание? казано на простонароден език-защо ни се желае да налапаме кура и как да се справим с това ненормално щение?

ще ви споделя със свито сърце и анус, че това греховно желание се появи съвсем неочаквано и нищо не предвещаваше катастрофалните му психически последствия. може би, би могло да се определи като затишие пред буря-толкова години никакво желание и изведнъж БАМ! удар с мокрия парцал, или в случая с надървения кур...и то през лицето! сами разбирате, че за една многогодишна лесбийка като мен това е нещо като индустриализацията за европа-кеф, кеф, но после йебало си пичку матерну. 

всичко започна съвсем невинно-на празненството по случай първия рожден ден на едно малко ангелче-дете на моя близка приятелка (да, имам и НОРМАЛНИ приятелки). разбира се, с толкова много викащи, плачещи, напикаващи се и не знам какво още деца, аз трябваше да подготвя социалната си анестезия във вид на твърд алкохол. заглеждах си се съвсем предполагаемо по майките, към които имам особена слабост и бях щастлива в невъзможните си лесбо планове за тях. за съжаление, съдбата ми беше приготвила изненада в лицето на едно младо, добре сложено момченце, с което започнахме светски високоинтелектуален разговор, който неочаквано прерасна в питие на четири очи в неелитен бар и без каквото и да е предупреждение, аз се озовах налапала неговият...сещате се...член. ако имаше как ченето ми щеше да увисне още повече (но бях го разтворила до края на възможностите му) при осъзнаването на абсурдността на ситуацията. самата случка, ако беше инцидентна и еднократна, а и ако не ми беше харесала толкова, щеше да отмине в графата "много пих и не помня", но уви не се случи така. 

седмица след това в съзнанието ми се появи 25ти кадър на визуализацията, който неминуемо беше кур. добре оформен, красив, твърд, леко влажен, с кадифена кожичка КУР. проблемът беше, че аз го желаех, желаех го в устата си. дори спрях да ям каквото и да било нефалически оформено, заигравах се с кренвиршите леки, маджаров, и всякакви други марки. морковите вече не подлежаха на настъргване, а не облизване. положението беше толкова загрубяло, че проядох и яйца-твърдо сварени! това беше пагубно за моя лесбосексуален живот, но сега не ми се говори за това, някак успях да го преодолея, но не и фалоцентризма си. започнах да си уреждам тайни срещи с мъже чрез популярни сайтове за евтин секс. тъжното беше, че те искаха да си говорим, да общуваме, да ме водят на вечери, на кино-мен, застаряващата лесбийка, а аз мислех само за оралния подарък в пакета. не ме интересуваше колко изкарват, как ще се грижат за мен, как няма проблем да водя приятелки с мен, исках само да запълня ужасната празнина в устата си. 

опитах се да говоря и с други лесбийки като мен и стигнах до извода, че и те са привлечени от същите изкушения, но се съобразяват с общесвтеното мнение, та нали не може една лесбийка да обича курове! други пък тотално ме заклеймиха, спряха да ми говорят, нарекоха ме лесбоизменничка и ме изтриха от фейсбука си. това беше труден момент за мен, но взех решение да се справя с него. проблемът е, че няма никаква професионална помощ за този тип проблеми, дори и когато се лекувах от алкохолизъм ми беше по-лесно. няма група на анонимните лесбийки куролапачки! 

затова и използвам тази платформа-да потърся съвет и помощ, да се измъкна от това фалическо блато, в което затъвам. дотогава ще продължавам да живея с мисълта за дебел, твърд и гледащ ме с влажен, изпълнен с желание едноок поглед, фалос.