Пътепис по комшийски

Здравейте тъй скоро след предишната ми публикация! Днес на вашето внимание отново ще предоставя творба на гост блогър, който е почувствал нуждата да сподели своя опит с обществеността. Моля четете и се наслаждавайте, или пък не, както ви харесва, а ако долуупоменатата дестинация ме инспирира, скоро и аз ще ви зарадвам със словоизлияние:

Пътепис по комшийски

Тълпите. Крясъците. Мръсотията. Неизбежните пазарлъци.

Това ли да му харесам на Истанбул?

Постоянно се движиш сред тълпи – туристи, турци, нинджи (тези в черните одежди, дето само очите им се показват), всякакви. Отвсякъде те заприказват и те дърпат мургави типчета – я да купиш нещо, я да седнеш в заведение, я на кораб да се качиш да се повозиш из Босфора. Някои даже не знаят друг език, освен турски. Но да броят, виж, това умеят поне на няколко. Трябва да се пазариш за всичко, постоянно под напрежение дали няма да те излъжат, да те измамят за нещо. Ако имаш много пари, това вероятно може да бъде забавно. Но аз не мога да знам това.

Вдигат невъобразим шум. Освен, че крещят и хвалят стоката си, по-гръмогласни от каруцари, ако имат в ръката си нещо като щипка за кестени, царевица, или метална лопатка за сладолед, веднага се превръщат в барабанисти. Много оригинално, ама ние знаем, че сте музикални, няма нужда. И без това не си чувам мислите. Един поглед към стоката е достатъчен, за да ти се лепнат и да започнат да ти бутат нещо в ръцете или направо в устата. Това личното пространство и право на избор за нищо го нямат. Хващат ти крака и го слагат на стъпенката, почват да лъскат и това е. Една минута по-късно сте с излъскани обувки, а те ви искат 30 лири. Явно изхождат от презумпцията, че ако си чужденец-турист, то си червив с пари и техен дълг е да ти ги измъкнат. Обясняваш, че си от България, ухилено подвикват „комшу” и пазарлъкът продължава.

Пушат всички и навсякъде, хвърлят си фасовете където им падне. Сядаш в ресторант и докато ти пече рибката на скарата с едната ръка, с другата готвачът си пали цигара. Чудесно, много апетитно наистина. Хапването – добре. Вкусно е като цяло, бива ги в това, ако и да поокадяват храната. Но пиенето, виж, е голям проблем. Нали са правоверни и религията им не толерира тази отрова, където изобщо се продава алкохол, той е дяволски скъп.  В магазините също. Добре, че се бях запасила от duty-free shop-а с водка, инак щях да умра. Минималната цена на бирата в магазините е между 3 – 4 лири, в заведенията 8 – 10. Феновете на твърдия алкохол като мен са обречени да останат жадни и с празни джобове. Твърд алкохол само в определени заведения за чужденци има, на ужасяващи цени. Натъкнах се на няколко шот-бара, където имаше промоции от рода на 7 шота за 20 лири. Ебем ви промоциите. 7 х 20 милиграма, в които алкохолът  е едва доловим – мерси съм аз за такваз промоция! И не ви ща чая!